Написано днес

Какво се случи днес ?

До Езерец и назад

with one comment

Не знам как е с вас, но на мен нещо не ми се работи тези дни. Лятото е виновно отчасти. Е, виновна е и кризата, дето не свършва, защото и на другите не им се работи. Но най-виновна е скуката. Рутинната работа, празните хора. Празните мисли на празните хора.

Докато четях материал в последния брой на единствения умен вестник, звънна Ева. Искала да  ходи за няколко часа до Езерец – някакво село край Шабла – имаше си цел . /Сигурно ще е от полза да спомена, че сме вкоренясали във Варна иначе – интересно, нали, да пуснеш корени в морската столица/. Познавам си я от университета – неконвенционален човек, така да се каже. И хукнахме с колата към Шабла – тримата – съпругът й, Иво,  беше решил да ни угоди…

По пътя разбрах какво иска Евичка. Да се запознае с няколко доброволци, решили да изградят временен еко-център в това северно село със синьо име. Предвиждаше се да се състои нещо като кръжок или уърк-шоп / той вече изтича, хора, продължава до 16 август /, подчинен на идеята „ създай си живо място”. Колко просто и красиво, а, да живееш навярно значи да обитаваш живо място. Къща от слама, слънчева баня, плаж без чадъри. И без изкуствена музика. Хората – искрени. И отзивчиви.

Няма да лъжа, оставихме нашия нежен предводител да се запознае с другите природолюбители, и се отправихме с Иво към местния хоремаг. Бяхме освирепели  за бира. И за вегетариански суджук, разбира се / тази шега се роди неусетно, Ева има необяснимо за мен тежнение  към вегетарианството…/. В кръчмата срещнахме Васил, един от организаторите на подобни еко-форуми. Пътешественик до дупка, болен от впечатления. Научихме  за събития в Беглика, за срещите му с колоритни личности, за „естествения” му начин на живот. И мъничко ни развълнува. С овладяната  си мъдрост. С равния тон на свежото си чувство за хумор.

Излишно е да казвам, че Ева се информира за възможностите да посети по-скоро местността Беглика в Родопите – нямате право да не сте чували за този резерват.  И там много доброволци са вече посветени на желанието си да създадат сами горски лагер и да случат празник, включващ спортни и музикални изяви сред природата, дискусии с деца, вкусни барбекюта, театрална работилница. Всичко това предстои. И ако досега не сте срещали моята приятелка с райското име Ева или „призрака” Васил – отидете там, ще ги намерите.

А аз… ще изпия още една бира.

Advertisements

Written by textove

август 17, 2010 at 5:15 am

Публикувано в Забавления

Tagged with , ,

Един коментар

Subscribe to comments with RSS.

  1. на езерец е много яко. и аз сам ходил там

    sait.mobi

    август 17, 2010 at 8:37 am


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: