Написано днес

Какво се случи днес ?

Спешно е да се обича

leave a comment »

Още не вярвам, че това ми се случи. Навръх рождения ми ден в България пристигна французинът Ерик-Еманюел Шмит. Обожаван и от публика, и от критици, той си остана непринуден и топъл през годините. Като творбите си. 

В района на римските терми на Варна има театрална сцена, дано я знаете. Там гледах моноспектакъла на Мариус Донкин „Господин Ибрахим и цветята на Корана”. Не бях чела този текст на Шмит, но знаех какво да очаквам.

Неговите пиеси и книги имат характер на притчи – нищят теми за религията, окованите от предразсъдъци човешки взаимоотношения, силата на любовта и смъртта. Ерик-Еманюел Шмит е един скромен, смирен ерудит. Той не натрапва на публиката своята висока начетеност и недолюбва откровената дидактика. Героите на неговите произведения са тихи в мъдростта си, раними и копнеещи, съзерцателни и ведри. Авторът вярва, че семейството на всеки човек се състои от дух, не от кръв. Само това ми бе достатъчно да го обикна преди няколко години…

Шмит присъстваше на това представление насред прочутите руини. Чудех се дали разбира и думичка български, но знаех, че това не беше необходимо, за да осмисли факта, че е там, на първия ред. Трогателно е, че зад непохватната, груба външност /нямах образ в главата си преди да го видя наживо/ съществува човек с изумителна чувствителност. Вълнуващо е, че мъж с изглед на побойник е способен да напише покъртителна приказка  като „Оскар и розовата дама” например. И да се „оправдае” така:  „мислите, които не споделяш, натежават, вдълбават се в теб, от тях се вцепеняваш, те задръстват мястото за нови мисли и те омърсяват. Ако не споделяш, се превръщаш в бунище за стари, смрадливи мисли”.

Мариус  Донкин беше великолепен в този спектакъл. Той играеше самотното еврейче Момо, играеше и неговия настойник мюсюлманин г-н Ибрахим. Пресъздаде един човек с две религии, с две възрасти, с две националности… Все условности, някакви ужасяващо несъстоятелни обстоятелства. Душата е над всичко, тя е едничка – разположила се беше  в две тела. И във всички останали Човеци.

Малкият Момо разбра, че да си мюсюлманин означава просто „ако си имаш бакалия, то тя да работи до полунощ, а понякога и до по-късно”. А аз потръпвам като се сетя, че  „на това единствено ни учи смъртта – спешно е да се обича…”

Advertisements

Written by textove

август 21, 2010 at 10:54 am

Публикувано в Изкуство

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: