Написано днес

Какво се случи днес ?

Нещо за претенциите ни, и за справедливостта

leave a comment »

Разговарях с един млад мъж онзи ден. Търсеше си работа, защото „неговата” фирма щяла да затваря обектите си. От дума на дума стана дума за приятелката му. Той сам изпадна в откровения. Била завършила право преди година, но не работела, защото като стажант юрист й предлагали навсякъде около 400 лв. месечно. При това не се предвиждало да поема отговорности само като юрист, но щяло да се налага да търчи до институции, да виси по опашки, “да си опъва нервите с кретени”. По тази причина момичето не работи. Вече година, както споменах. И не би имало нищо лошо в това, ако… не си запълваше времето с гледане на филми по цял ден и клатене на телесни особености в чалга клубове вечер. Попитах момъка съгласен ли е с избора на приятелката му, т.е. кое е за предпочитане:

1/да стоиш вкъщи упорито и да чакаш някой да ти предложи работа по специалността и условия, „каквито заслужаваш”, независимо кога ще стане това и дали изобщо ще се случи;

2/ да започнеш при тези „неблагодарни” условия, но да си в професионална среда, да започнеш да развиваш едни или други знания и умения и да доказваш амбицията и потенциала си с надеждата да те оценят справедливо.

Той беше категоричен: „тя няма да се унижава, аз съм съгласен с нея, не е учила толкова години, за да работи за 400 лв.” Мда, а къде останаха пропуснатите ползи? Не е ли самоунижение да не работиш изобщо, при положение, че имаш алтернативи, и да куфееш целодневно по кафета и клубове в продължение на година? И да те издържа приятелят ти, който, както се оказа, получава едва два и половина пъти по-високо възнаграждение спрямо онази стажантска заплата. При това работи от 5-6 години във въпросното залязващо дружество. И почива само в неделя. Всъщност, той мисли като нея, ценностната му система е същата /ако можем да говорим за система в случая…/ Следователно неговата драма е никаква.

А какво мислите вие? Заслужаваме ли доверие за компетентността  и нагласата си към работата в аванс или първо трябва да докажем кои сме, как мислим и какво умеем? И какво означава да получаваш това, което заслужаваш? Как решаваш какво заслужаваш, ако си млад специалист без стаж и още не си сверил часовника си? Кое определя самооценката ти – нима само индивидуалното ти схващане за справедливост?

Advertisements

Written by textove

август 22, 2010 at 9:04 am

Публикувано в Работа

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: