Написано днес

Какво се случи днес ?

По следите на изгубеното място

leave a comment »

Разхождах се из Варна, когато на грижливо затворена врата, водеща към бар (или музикален клуб), видях надпис от рода: „Ще работим сериозно от началото на септември. Дотогава ще отваряме когато ни дойде вдъхновението. Ако има нещо – тел.000000000.Аре”. Цитирам волно, но трябва да ви кажа, че това послание ме развесели, стана ми някак мило и топло, и тъжно като го прочетох. Помислих си, че винаги ми е трудно да предложа уютно място, където да се съберем с приятели, за да слушаме красива музика на питие, при това силата на звука да е човекощадяща, обслужващия персонал – винаги приятелски настроен и отзивчив, атмосферата – задушевна. Да, да, Варна имам предвид. И знам, че не мога да избягам от вкуса си и вероятно не съм оценила „подобаващо” това или онова снобско заведение с изискан, но хладен интериор, лишено от концепция за музикалния фон. Съжалявам, но аз си имам лице. И чувства си имам. Парвенющината ме кара да се усмихвам горчиво. Агресивното присъствие на самозабравили се типове ме влудява. Голата електроника ме души. Снизходителна съм към всички онези субекти, които не знаят защо харесват това, което харесват. Чиито погледи са лукави, а очите им празни. Но от това не ми става хубаво. Предпочитам  звуците в  случаен машинно-инструментален или дърводелски цех пред онова, дето му казват „хаус музика”. В цеха нещо се ражда. В хаус-клуба се израждат.

Това е положението, хора. Спомням си с носталгия някогашния джаз клуб до жп гарата на Варна – името ми убягва. Преди да го затворят го посещавах често, защото ме беше страх да не го изгубим. Така и стана. Там се свиреше на живо, но духът беше светъл. Там идваха хора с отношение към музиката, която се случва. Хора, които познават себе си и припознават себе си в околните. Ведри, интелигентни, вътрешно озарени личности. Оттам  винаги си тръгваш по-богат, отколкото си отишъл. Не знам кои бяха ентусиастите-собственици, но каузата ИМАШЕ СМИСЪЛ. Нищо, че чалгата прегази града и произведе дегенерати. Мнооого дегенерати. Нищо, че мутренската „култура“ се възцари и превърна девойките в бутафория.

Имаше смисъл. ЗАРАДИ НАС, ДРУГИТЕ.

Но ме е яд, че не сме лоялни потребители. Не сме солидарни с хората, създали местата, които обичаме. А на тях не им е лесно, особено ако са „мисионери“. Те разчитат на нашата привързаност, за да съществуват.

Advertisements

Written by textove

септември 6, 2010 at 11:24 am

Публикувано в Забавления, Заведения

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: