Написано днес

Какво се случи днес ?

Защо пушиш?

leave a comment »

Пиете ли кафе? А алкохол? Ако отговорът и в двата случая е да, почти сигурно е, че пушите. В един университет в Лондон има отдел, който изследва пристрастеността към цигарите; та според анализите там  80% от отказалите се пушачи до една година отново се връщат към този си навик. Защо го правят? Не успяват да овладеят рефлекса. Не са осмислили докрай зависимостта си. Не са наясно с вътрешните си конфликти, пораждащи необходимостта от никотин. Или са наясно с тях, но се нуждаят от измамни утехи. Не си дават сметка как се отразява вредният им навик на околните. Или го разбират прекрасно, но пренебрегват фактите. Сигурното е, че заклетите пушачи винаги намират основания да оправдаят слабоволието си. Но аз вярвам в онази закачка, че умен отговор на въпроса „защо пушиш” не съществува. От друга страна съм непримирима към много крайности /макар да ненавиждам двойните стандарти в отношенията/и не съм от онези дето биха бичували пушачите, ако законът го разрешаваше. Познавам хора, които заявяват твърдо и самодоволно, че не близват алкохол и никога не биха опитали цигара, защото това са форми на зависимост от химически вещества, а те не биха допуснали да се пристрастят. Питам ги: не е ли бясното отхвърляне на този тип зависимости пак форма на зависимост? Не е ли страхът от евентуална привързаност пак форма на НЕсвобода? Знае се, че зависимостта при никотиноманите има психическа основа, докато физиологичната е  незначителна. /Зависимостта на физиологично ниво при другите наркотици  е много голяма/. Има неща, с които се преборваш по-лесно, когато и ако ги приемеш и опознаеш, а не като се разграничаваш бурно от тях. Помислете. Истина е. И тук вероятно някой ще ми се изсмее, ала никой от познатите ми,  дето с жар заклеймяват цигарите и алкохола, няма жарък темперамент. Не че да си умерен е порок:). Нямам нищо против сдържаните, винаги-благоразумните, еко-културните и ортодоксално предпазливите …Те просто не са от моята кръвна, извинявам се, от моята група по дух.

Не е страшно да предизвикваш собствените си граници понякога, стига тях да ги има, стига да осъзнаваш отговорността към себе си. И към другите. Трябва да сме толерантни към потребностите на околните, да не накърняваме правата им. Защото очакваме същото от тях.

Advertisements

Written by textove

септември 11, 2010 at 3:18 pm

Публикувано в Хора и страсти

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: