Написано днес

Какво се случи днес ?

Септември е, ваканцията свърши

leave a comment »

В зората на новата учебна година сме. Много се разискват реформите в образованието и здравеопазването напоследък. Има защо – те са ключови. И се коментират от 20 години, и 20 години се върши работа на парче, липсва стратегически подход и приемственост, а самоцелните инициативи са или обречени на неуспех, или малко ефективни. Под напора на европейските приоритети и директиви, обаче, вече се налага да се действа генерално, решително и отговорно.

Майка ми е учителка дълги години в гимназията на малък български град. Покрай нея /и не само/имам наблюдения върху ситуацията в българското средно училище. Както е посочено и в доклада на Световната банка, поднесен днес в столицата, на един учител в българска гимназия се падат между два и три пъти по-малко на брой ученици днес, отколкото преди 15-тина години. Това, за съжаление, не резултира в по-високи постижения в обучението на децата. Причината е комплексна. Родителите реално „прехвърлиха” отговорността за възпитанието върху  учителите. Вкъщи няма кой да насърчава позитивно отношение към задълбоченото, системно учене. Децата не участват в конструктивни училищни инициативи, а родителите им не уважават училищната политика и правилник и търсят контакт с учителите предимно за да ходатайстват за по-високи оценки на ленивите си, диви отрочета.  От друга страна, учителите продължават да работят за едната чест. Заплатите им са трагично неадекватни на усилията, които полагат, за да овладеят хаоса на детската и тийнейджърска енергия. В рамките на управлението на предходното правителство в средното образование все пак бяха реализирани промени, които се погрижиха за образа на Даниел Вълчев. Започна оптимизация на училищната мрежа, а в резултат на учителската стачка през 2007 г. се въведоха и делегираните бюджети. Сега училищата се саморекламират активно, борейки се да привлекат повече деца, предвид съществуващия разходен стандарт за издръжка на ученик. Въведе се система за външно оценяване на знанията, но тя още не функционира пълноценно. Всички сте чували и за проблемите около авторите на учебния материал заради абсурдите в преподаваното съдържание. Факт е критичното състояние на мотивацията на учителите, съответно и нежеланието на младите хора да стават педагози.

Автономията на училищата и правата на директорите се адмирират и от учителите, и от обществото като вярна стъпка. Неприятното е, че няма строги механизми за контрол върху разхода на средства. Следва да се работи и по посока формиране на училищни настоятелства, чрез които родителите и бизнесът да участват активно в живота на образователните институции.

Advertisements

Written by textove

септември 13, 2010 at 6:55 pm

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: