Любовта е лудост…

За любовта никой нищо не знае. Така завършваше едно мое стихотворение, писано в тийнейджърските ми времена. И ако сега поседна да го редактирам, вероятно няма да сменя последния ред. Не защото не съм наясно със себе си – възгледи, ценности, критерии… Системата ми е непоклатима. И ако щете вярвайте, не страдам от дефицит на любов и нямам никакво, ама никакво намерение да се разочаровам. Но сърцето, казваше Маркес, има повече стаи и от публичен дом. И е прав, дявол го взел!

Всяка година по това време любовта е лудост и на кино. Тази вечер червеният килим пред Фестивалния и конгресен център във Варна се нажежи до отлитане. Георги Черкелов, Татяна Лолова, Джоко Росич и други емблеми на българския филмов живот създадоха невероятна атмосфера. Тринадесет кинопродукции са предвидени в конкурсната програма; извън нея ще текат панорами във връзка с юбилеите на Валери Петров и Георги Черкелов, поредица в чест на Чехов, както и филми от цикъла  „Цената на мира”, посветени на 65-годишнината от победата над нацистите.

Аз избрах за себе си българските творби – „Стъпки в пясъка” на режисьора Ивайло Христов и „Още нещо за любовта” на дебютанта Магдалена Ралчева. Ще предизвикам руския си с шедьовъра на Никита Михалков „Незавършена пиеса за механично пиано”. Ще уважа френското кино, което ми е страст отколешна – „Последен урок” със звездата Изабел Аджани, „Покривите на Париж” с вечния Мишел Пиколи и „Завръщане към живота”. Няма да пропусна и биографичния филм „Манолете” –  той закрива красивия празник на изкуството това лято. В маратона през идните дни ще се откроят ярките имена на световното кино Пенелопе Крус, Ейдриън Броуди, Мелиса Лио, Инокентий Смоктуновски, Мария Шел, Ален Делон, Вячеслав Тихонов, Юрий Никулин. Хубаво е, че много любимци на публиката, отдавна напуснали света на живите, оживяват на екрана за пореден път. И ще са по-живи отвсякога.

 А любовта…Тя извисява, окрилява, влудява, съкрушава…без да обяснява. Тя извира от тишината на мрака, в който плуват въздишките ни. Покълва неусетно тогава, когато сме сигурни, че вече нищо не може да ни изненада. Свива гнездо от невъзможни за изричане чувства. Под розови покриви. И не само в Париж.